Училищни символи

ХИМН

На Дряново, сред китните чукари,
де лъха свежест, мир и благодат,
под стряхата на бедни колибари,
дошел си ти на тоя божи свят. 

Но не за мир суетен и забави,
живот ти даде вечната съдба,
а светъл ум и чувствата си здрави
да поднесеш в народната борба. 

Не вслуша се в бащини съвети –
да станеш на света човек богат;
на племето ни скъпите завети,
подхвана в своя път с любов и жар. 

Да бъдеш лъч, утеха и закрила,
за своя паднал в бедствие народ,
душата му да сгрееш с бодра сила
и с пламенен копнеж за нов живот. 

И литна ти с младежко вдъхновение,
ту в тоя град, ту в онзи манастир,
но не да дириш своето спасение,
и не за отдих, щастие и мир. 

Ти търсеше навсякъде все просвета,
духовен лъч за жадния си ум,
за да си нощем в битката подзета,
водач да си в спасителния друм. 

И така постигна целите желани,
така стана корав като гранит,
без страх от остри турски ятагани,
без страх от грък, коварен – Неофит! 

Често ти сред черква, в школото,
как браниш с пламък родния език,
как дигаш гръмък глас против теглото
и сочиш път към подвига велик. 

Дори когато от родните предели,
прогони ти жестокият ни враг,
ти всичко, що в живота си спечели,
раздаде го на българите пак. 

И все така живял си ти в борбата,
понесъл кръста тежък на Христа,
на брата си да готвиш дни честити,
свободни дни на труд и красота. 

Отдавна вече легнал си в гроба,
далеч от своя свиден роден край,
хомот не стига шията на роба,
за българина свобода сияй. 

И ний потомци на борци велики,
пред твоя лик молитвено стоим
и вярваме: бедите многолики,
с водачи като теб ще победим.

Текст на химна - Стоян Георгиев